Росица Пейчева

роси

Росица Пейчева e родена в малкия родопски градец Лъки. Израства в семейство на баща акордеонист и певец. Майка ми също пее, така че съм взела първите си “уроци“от тях, далеч в детството си, сочи тя днес. Почва да пее пред публика още на шест години. Завършва средното си образование в родния град. Като ученичка посещава непрекъснато школа по пиано, тамбура и акордеон, учи солфеж. През 1991 г. е поканена да пее в прочутата “Виевска фолк група“. “Първоначално си мислех, че ще е за едно лято…но това мое “лято” продължи цели16 години”, казва сега тя и добавя, че тези години са били интересни и богати за нея, пълни с много труд, емоции и надежди. Но и с разочарования понякога. За тези си години казва още “Не ги забравям, знам, че от там съм тръгнала, утвърждавала съм се с времето… като глас, като име, като личност. Имала съм хубави моменти”. Росица Пейчева сбъдва и една своя мечта – приета е в Музикалната академия в Пловдив, която завършва успешно с бакълавърска степен и специалност “Педагог по музика”, а непосредствено след това завършва и магистърска степен със специалността „Арт мениджмънт”. Сега живее в Пловдив, омъжена е – майка на две деца – Мироана на 15 г. и Митко – на 11 Индивидуален изпълнител на известната и зад пределите на страната музикална компания „Пайнер“.

Г-жо Пейчева, явно във вашия дом родопската песен не е била “случаен гостенин”, а нещо като един голям извор на духовност. Така ли е?

Да. В моя дом винаги се е пяло – и не само в дни на радост. Песните са белязали нашето съществуване – и в тежки моменти, и в по-безбурни и безоблачни времена. Песента, особено родопската народна песен, ни е била и отдушник, и крепител, и вдъхновител, и утеха… Спомням си, когато татко купи акордеон на брат ми и аз го разпънах за пръв път, съвсем малка, едва го държах. С годините като че ли попивах все повече и повече. Постоянно и неусетно. Докато започнах професионално да се занимавам с пеене.

Казвате в биографията си,че цели шестнадесет години сте посветили на „Виевската група“?

Да, това е реален факт от биографията ми. Бях свързана и професионално, и емоционално с нея. Все пак историята на тази формация малко или много е свързана и с моето име, заедно с това на Веселин Джигов, комуто много дължа и още повече го ценя буквално като мой учител, какъвто си беше за мен в действителност приживе. Не бих искала да навлизам в дълбочина за моето оттегляне от нея. След участието ми на “Пирин фолк” бяхме отстранени заедно с моя съпруг и дългогодишен барабанист Милко Узунски. Причината обаче не беше участието ни в този конкурс.

Оттогава как се разви в професионален план кариерата ви?

Излезнах сама на сцената. Откакто съм индивдуален изпълнител, имам вече, така да се каже, свой собствен актив, който пък отчита моята роля и присъствие в музикалния бранш, за който само ще вметна, че “хич не е милостив или податлив на някакви “случайности”. И само висок професионализъм, подплатен с оригинален и стойностен глас и още поредица от качества би могъл да е конкурентен и съответно оценен от публиката и мениджърските екипи. Аз съм на сцената в едно вечно състезание не само с другите, но дори и със… себе си. През 2007 г. на “Пирин фолк” взех ‘наградата на телевизия “Планета фолк“, а през 2008 г. пак на “Пирин фолк’’ – първа награда за авторска македонска песен “Майчина молитва“ по текст на Свобода Даскалова и музикален аранжимент на Светослав Лобошки. През м. февруари 2009 г бях наградена за фолклорен изпълнител на музкална компания “Пайнер” за 2008 година. Мога още да посоча, че на раздаването на наградите тази година вторият ми самостоятелен албум стана фолклорен албум на 2009 година. Имам и едино твърде скъпо за мен отличие – през 2009 г. ме направиха почетен гражданин на родния ми град Лъки. Това е голямо признание за мен, голяма чест и още по-голяма отговорност и за в бъдеще. Щастлива съм от това!

Сега какво ви свързва с град Лъки?

От осем години ръководя там клуб “Приятели на песента”, който е към местното читалище “Зора”. Правя го с голямо желание и хъс. Дори сега, в навечерието на Коледа, се вълнувах изключително заедно с възпитаниците си, когато се явихме пред лъкинската публика. Иска ми се на тези деца и младежи да им дам всичко, което имам, да ги направя чрез песента вярващи в живота и бъдещето си, по-уверени, някак си по-крилати и добри.

Още с какво сте заета, когато не сте на сцената?

Непрекъснато обновявам репертоара си, ръководя си децата. Имам и ученички, които идват вкъщи и ги обучавам. Имам участия в програми, готвя новите си песни.

А кое събитие определяте за себе си като най-важно през тази година?

Най-важното за мен през годината бе, че успях да реализирам проекта си “Росни ми росни, Росице“, т.е.издаването на третия ми самостоятелен албум на СД и DVD. Справих се добре, за което ми помогна най-вече моята упоритост и решителност. Да чукам на дърво, не съм имала някакви неразрешими проблеми, а това, което ми се изпречваше като затруднение, успявях да ги разреша и преодолея – пак с прословутата моя упоритост.

Днес попфолкът е едно море, каква е оценката ви за него?

Това си е едно голямо музикално течение, което няма как да отречем. Според мен, има вече и там стойностни песни – хората ги обичат. И аз самата пея и имам участия с такива песни. За попфолка ще посоча още, че малко разголването ми идва в повече на видеоклиповете, но явно то носи някакви успехи на певиците. Но не бих казала, че действа възпитателно добре.

В личен план, освен готвенето, какво обичате да правите?

В личен план обичам чистотата, много шетам – чак съм болна, маниачка съм на тема чистота. Свикнала съм вкъщи всичко да ми е подредено, уютно и комфортно, да няма нещо, което да ме дразни. Обичам и да чета, когато имам малко повече време. Последната книга, която прочетох, бе с интресно заглавие – “Размерът има значение“ на Мишел Куна. Е, не е това, което може да ви дойде ваднага наум. В нея става въпрос за размер на… сутиен.

Г-жо Пейчева, какви са ви очакванията за 2011 година?

Живея с надежда да е по-успешна и благодатна. И за мен, и за децата ми, и за всички… Имам и свои планове за близкото бъдеще – дано се сбъднат.

А на какво най-много държите в живота. Има ли нещо, което най не обичате или пък мразите?

Държа на щастието на децата си! Не бих казала, че мразя нещо или някого. Затова и лесно прощавам, докато моят съпруг трудно или въобще не прощава. Аз просто приемам ,че няма безгрешни хора и всичко е човешко.

С какви участия през годината и в кои телевизии се представи певицата Росица Пейчева?

Много са, но ще спомена само някои от тях. Участия като индивидуален изпълнител и в отделни програми съм имала в “Канал 1” на БНТ, “Иде нашенската музика”, “Животът и градът” по Нова… Дори наскоро бях и в предаването на Ути Бъчваров “Бързо, лесно, вкусно”. Разбира се – най-много в музикалните канали “Планета” и “Планета фолк”.

Кои песни вие самата харесвате и кои певци от България ви пасват и лягат?

Слушам разнообразна музика. Но песните от Родопите са ми на сърцето. Идоли за мен са Веселин Джигов, Радка Кушлева. От по-младите засега на родопско пеене се възхищавам на Севда Симеонова и Николай Славеев. От макадонските изпълнители харесвам от по-старите Бадев, Гугов и Васка Илиева, а от съвременните Иван Дяков и Румяна Попова.

Какво, според вас, сега е най-важно за родния край и Родопите?

Най-важното за родния ми край е да не се обезлюди. Да има работа за хората, училища за децата и въобще да се развива наистина по европейски. Но нещо май е сбъркано и не се получава. А за Родопите мога да говоря с дни и пак няма да ми стигнат и ще кажа същите неща като за родния край, който си е едно кътче от тях. Обожавам нашата планина Родопи! Всичко, свързано с нея, ми е мило, особено фолклорът, песните, традициите, природата. Даже специфичният говор, диалектът… Не мисля обаче,че родопчанинът се е променил. Ние си оставаме най-гостоприемните и добри хора! Няма други като нас! Горда съм, че съм родопчанка! И много бих искала не само за родопчаните, а за целия български народ да се подобри тяхното благополучие! Нека, нека да има здраве, радост, щастие, мир, спокойствие и благоденствие за всички през настъпващата 2011 година! От все сърце го пожелавам.

Вашият коментар

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s