Скъпа и тежка операция предстои на Росица Пейчева в Германия

роси

Един красив родопски славей има нужда от помощта ни

Красивият родопски славей – Росица Пейчева, е в беда. Певицата, която с чистия, прекрасен глас от години весели тържествата в домовете ни и извън тях, има нужда от нашата подкрепа.

Заболяването й е вродена дисплазия на тазобедрената става. Всичко е било наред допреди 2 години, когато страданията й се обострят. Започват болки, които тя стоически понася до едно време, но изследванията на ядрено-магнитен резонанс показват, че ставата й сериозно е увредена. Налага се операция, която не е лесна. След консултация с много лекари в България почти всички са единодушни, че трябва да се направи операция в чужбина. За интервенцията е насочена в Германия. Но за нея са необходими 42 000 евро. Отделно са съпътстващите разходи, които не влизат в тази сума.

На името й вече е открита банкова сметка. Музикалната компания “Пайнер” започна кампания за нея с SMS-и. Който желае, може да изпрати донорско съобщение с текст ROSI на номер 17777 (цената е 1,20 лв. с ДДС).

Влечението към музиката за Росица Пейчева започва от 6-годишна възраст, когато баща й купил акордеон за нейния брат. Вместо той тя започнала да свири. Оказало се, че е наследила музикалния ген от родителите и от покойния й дядо. В Лъки ходила на школа по пиано и солфеж. През 1986 година я приели в музикалното училище в Широка лъка.

“Само една вечер бях там. Моите родители са страшно привързани към мен. Оставиха ме на 14 септември, а на 15 дойдоха и си ме взеха. Продължих образованието си в Лъки. Като се прибрах от Широка лъка, татко ми купи клавир. Започнахме заедно с него да ходим на участия. Той свири на акордеон и пее, мама също пее. Към 10-ти клас имахме една родова среща, където ме видя ръководителят на Виевската група и ми каза, че рано или късно ще пея там. Така се случи – през 1991 година дойдоха в къщи, чуха ме как пея и свиря и ме харесаха. Така попаднах в група с име. Но и аз дадох всичко от себе си, за да се получат успехите ни. Много съм отговорна и дисциплинирана. Винаги съм мислила, че ще бъда до края във Виевската група, но се получиха разногласия. И от 2007 година съм самостоятелен изпълнител. През септември се явих на “Пирин фолк” в Сандански по настояване на “Пайнер”. Там спечелих специалната награда на телевизия “Планета фолк”. На следващата година спечелих първа награда.“Една родопчанка грабна македонската награда” – така пишеха вестниците после. Всяка година оттам насетне получавам награди – “Фолклорен изпълнител на годината” съм три пъти, а през 2009 г. – “Фолклорен албум на годината”. С режисьора Ласка Минчева направихме страхотен албум. Всяка година издавам по един. Имам 4 албума. Тази година не можах заради заболяването ми. Имахме проект с Митко Димитров да издам дуетен албум. Това е по-различно, защото зависиш не само от себе си, а и от другия човек. Той по-трудно се прави. Записала съм две нови песни с Иван Дяков. С Петя Христозова определихме песен и аранжиментът й е готов. Говорихме с Борис Дали. И той е съгласен да направим дует. С Джена и с Преслава – също. Но тези тичания по лекари осуетиха плановете ми. Надявам се за догодина да успея – живот, здраве и късмет“, разказва певицата.

Тя има дъщеря Мироана, която сега е за 11 клас, и син Димитър – за 7-ми. Съпругът й Милко Узунски също е музикант.

През 2003 г., преди да се отдели от Виевската група, се сбъдва една нейна мечта – да учи в Музикалната академия. Там израства като изпълнител. Академията й помага да научи и осъзнае особеностите на всички фолклорни области като специфика на изпълнение, орнаментика. Завършва и педагогика.

Най-голямото й педагогическо постижение е 12-годишната Кристина Арабаджиева, която спечели “България търси талант” тази година. Тогава момичето обяви, че ще дари част от паричната си награда за лечението на своята преподавателка. Двете с нея много са близки.

“Радвам се, че се обърна към мен за подготовката й, когато трябваше да изпълни “Лале ли си, зюмбюл ли си”, защото още първите й уроци от детската градина бяха при мен. Почувствах се още по-щастлива когато каза, че ще пее “Камино”. Аз й предложих да изберем друг педагог в областта на естрадата. Но тя каза: “Аз искам ти да си ме обучиш и за тази песен”, споделя Росица Пейчева. “Кристина живееше в Лъки. И ние също. От детската градина я поех още. Тя беше заедно със сина ми. През седмицата там ръководя една групичка към читалището. И тя просто се открои. Музикалният й слух е перфектен. После прекъснахме, защото те се преместиха в Асеновград, а аз в Пловдив. Преди раздялата й дадох напътствия, че е добре да се запише на пиано, солфеж. Довериха ми се. Послушаха съветите ми. Детето сега свири много добре на пиано. В “България търси талант” Кристина се яви с “Излел е Дельо хайдутин”. Аз й намерих колеги – кавал и тамбура, които да й отсвирят. Бях плътно зад нея, зад кулисите. Насърчавах я. На „Лале ли си, зюмбюл ли си” и аз бях болна, и тя беше болничка нещо. Но много ми вярваше, сърце не ми даваше да я оставя. По един-два пъти в седмицата ходех в Асеновград, за да учим песните. Уточнявахме дишания, динамика, специфика на пеенето. Тя е много старателна. Бори се с трудностите и никога не е избирала лесни песни”, хвали я преподавателката. И сега си има деца, които идват да ги обучава у дома й в Пловдив.

От “Пайнер” имали идея да се организира благотворителен концерт за нея. “Нямаше колега, който да не ми се обади, че ще вземе участие – оркестър “Канарите”, “Плам”, “Орфей”, Цветелина Янева, Ивана, която е кръстница на децата ми, Глория, Джена, Таня Скечелиева, Радостина Паньова. Ще пропусна някои имена, ако трябва да ги изредя всичките”, благодарна им е изпълнителката.

Благотворителен концерт обаче няма да има, понеже се оказва, че разходите по организирането му са много големи. Не се знае дали ще се покрият, а може и да сме на минус, трезво разсъждава Росица Пейчева. “Никакви успокоителни не пия – ако ме питате, защото имат много странични действия. Търпя си болките. Не съм спряла да работя, макар че ми разрешават движения само до тоалетната и пълен релакс. Е, не мога. Хората ми се обаждат – “Ако трябва, на стол ще стоиш, но те искаме на тържеството” – как да ги оставя. Държи ме самата работа – че трябва да съм добре, да изглеждам добре. Аз си знам след участието какви болки имам, как влизам в колата, как от болки не мога да си вдигна крака”. Страданието и надеждата при младата певица сега са ръка за ръка. “Не можете да си представите как усещам любовта на хората в този труден момент за мен. Българите като цяло сме задружни, когато някой изпадне в беда. Усетих и какво семейство сме “Пайнер”. Много колеги са казали, че ще се присъединят и кой с каквато сума може – ще помогне. Вярвам в силата на българите да си помагаме, когато някой от нас е в беда. Господ винаги ми е помагал. Вярвам, че пак ще ми помогне – да събера парите навреме и всичко отново да бъде наред. Има моменти, когато си пускам песните и си поплаквам, но се опитвам да се държа и да вярвам”, споделя народната певица.

Операцията й е планирана за 14 септември. Когато проф. Захер от немската клиника й дал възможност да избира между 13-ти и 14-ти, тя избрала втората дата, когато е големият християнски празник Кръстовден.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s